Аланус (ангелът) идва при мен. Казва: "Всичка слава да е на Исус."
"Днес в страната ви гражданите честват мъртвите, посещавайки гробищата и украсяващи гробовете с флагове, цветя и други неща. Но това, което съм дойл да ти покажа, трябва да промени възгледите на всички хора относно загробния живот, ако влязат в тази визия за Чистилището със скрупулно срце."
Тогава ме води мистично по пътека, която изглежда покрита с тръни. Възхождаме малко и той ме моли да стоя до него на ръба на скален обрыв. С жест на ръката си показва към долу, а под нас е голям каньон. На един край има големи пламъци. Изглежда като хора в силуети се движат навътре-нататък сред тези пламъци. Има громки викове за милост и крици от болка, но това не облекчава страданията.
Аланус казва: "Това са душите с най-голямата нужда от молитви и жертвоприношения. Това е най-ниската част на Чистилището--частта, която е най-близо до Ада самото. Много страдат тук, защото никой не се моли за тях. Те били сметнати за 'добри' -- някои даже за 'свети' -- по време на живота си, но това беше само фасад. Сред тези бедни души има много свещеници, защото те не бяха верни към прецепите на Църквата."
"Има и такива, които са лъгали за други хора и разрушавали тяхната репутация. Това са те." Показва ми души, на които се излива топен олово по гърлото им. То гори дупки през вратовете им, но не спира. На една полица около този огън има много ангели--по-вече отколкото можах да преброя. Аланус казва: "Това са страж-те ангели на тези бедни души, които се очистват на това ниво. През цялото това страдание най-голямото изпитание за душата е разделянето от Бога."
Видях души, чиято плът изгнивала. И това беше безкрайно. Аланус казва: "Това са тези, които бяха виновни за греховната плотска страст."
Преместихме се напред да видим следващото ниво. Изглеждаше като нещо подобно на вода е изливано върху огъня, така че пламъците бяха по-малки--по-малко интензивни. Аланус казва: "Кръвта и водата от Страната на Исус непрестанно текат върху душите на това ниво." Душите страдаеха, но цялото им страдание изглеждаше по-
и по-походимо, и за някаква причина душите изглеждаха повече обединени. Те имаха ръцете си дигнати към отвор. Изглеждаше, че молят за милост. Аланус ми казва: "Те страдат интензивно от това да не са в Божия Присутствие."
Преместихме се към мястото, което изглеждаше много по-добре. Тези души изгледаха повече като хора, но бяхме сиви. Аланус казва: "Това са тези най-близки до Райа. Те са почти напълно очистени. Им е нужно може би една меса или един розен венчик; может би едно 'Оче Наша' да влязат във вечното радост."
"Така че виждаш, украсяването на гробовете не е това, за което душите, дълго починали, плачат. Много прекарват дългата века в Чистилището, защото любимите им мислят, че са в Райа. Ако молиш и жертваш за тези свети души, те ще ти помогнат сега и в часът на смъртта ти."
"Направи го известно."