Давам ви проповед точно така, както бих искал да я чуя от свещеник, който е истински „сеятел“:
Мило мои братя,
Днес ще ви говоря за Бога. Кой е Той, какво прави и защо трябва да Го обичаме повече от всичко друго!
Бог е преди всичко Любов, толкова необикновена, че Той избра да създаде човечеството така, че то да може да Го познава и да Го обича; тази Любов е размяна между Бога и човечеството — Той привлича всичко към Себе. Но какво е тази Любов?
Тази Любов е изобилна; това означава, че тя изпълва човека, който е нейната цел. Не желае ли човечеството — и всеки човек поотделно — да бъде богат? Да, разбира се, че желае. Нека то се обърне към Мен тогава; тази Любов е толкова любяща! Не желае ли човек да бъде обичан? Да, разбира се — да бъдеш обичан е утешително, сладко е, обогатяващо; това, че си обичан, прави човека щастлив и весел, и също така насърчава взаимност.
Обичането прави човек обичлив, и когато човек истински обича, той иска да дава — да дава от себе си, да служи, да се отдаде напълно. Човек вече не мисли за себе си; ние мислим за този или тези, които обичаме; служим им, така че нищо да им не липсва, така че да се движат напред в живота, така че да имат добри обстоятелства и добри отношения, и така че, от своя страна, те да предават това, което са получили, за да бъдат и те канали, през които ползата от добротата тече към другите, обогатявайки ги в замяна и т.н.
Любовта не е егоистична; любовта не е отмъстителна — напротив. Тя дава, без да очаква нищо в замяна; тя дава щедро и колкото може, намирайки своята награда в разпространението на доброто, което е дала.
Такава е божествената Любов: тя обогатява, тя се разпространява, тя никога не пресъхва. Когато изглежда, че пресъхва, това е защото не е приета и следователно не е предадена напред.
Братя мои, вие често мислите, че не познавате Бога, но за да обичаш, трябва да познаваш. Аз Се познах на вас чрез раждането Си на земята и чрез това, че ви учех, и всички, които Ме слушаха, Ме обичаха. Тези, които не Ме чуха — защото бяха погълнати от гордостта си и ревността си, виждайки как улових сърцата им — тези хора затвориха веригата на Любовта и аз не можех да остана сред тях. Тълпите Ме следваха; Любовта и ученията, които им дадох, ги пленяха и те, от своя страна, предаваха напред Любовта, която бяха получили.
Така се роди християнството, произлизащо от гръцкото име „Christus“, което означава „Помазаникът“. Християнството — и по-специално католическото християнство, което означава „универсално“ — е следователно движението, което обединява учениците на Помазаника на Бога, Онзи, в Кой Бог е намерил Своето удоволствие, повелявайки на вас да Го слушате (Мт 17:5).
Да, послушанието произтича директно от любовта. Когато обичаме, ние подчиняваме този, когото обичаме, защото го възхищаваме; желаем да го удоволним и желанията му са заповед за този, който обича. Послушанието произтича от любовта и се намира в цялост във всички добродетели. Бог желае, а вие Му се подчинявате. Такъв е плодът на любовта, която трябва да имате към Бога, от Който произтича всичко, което сте, всичко, което имате и всичко, което обичате. Той ви е дал Закон — Десетте заповеди — всяка от които се състои от два реда. Така тези заповеди се побират в 20 реда и в тях е изказано всичко. Те не са трудни за помнене и чрез съвестно придържане към тях, вие ще постигнете християнско съвършенство.
Бог иска да бъдеш като Него, за да може да те има със Себе вечно в Рая. Както бащата, така и синът. Той иска да те направи съпричастник на Своята божественост и чрез кръщението те прави „дете на Божието“. Той излива върху теб даровете на Светия Си Дух, за да те повдигне към Себе, за да те направи подобен на Него, и ти, от любов към Него, приемаш всичко от Него. Приемайки Неговата воля за теб, ти доказваш любовта си към Него, а Той, от любов към теб, иска да бъдеш завинаги по Неговия образ и подобие, близо до Него.
Любовта дава и дава от себе си, и вие, Негови създания, ако Го обичате, ще се отдадете на Него — като Му се подчинявате от любов и, от своя страна, се отдавате на Неговите създания от любов към Него, защото Той ги е създал и желае тяхното добро, точно както желае вашето добро — твое лично. И това е любовта (charity), тази богословска добродетел, която идва от Бога и се връща при Бога и която се упражнява както на земята, така и в вечността на Рая.
Любовта е най-великата от всички добродетели, защото има Бог за своя обект и защото се практикува както на земята, така и в Рая, докато вярата и надеждата вече не съществуват в Рая: в Рая човек вече не вярва, а знае; в Рая човек вече не се надява, а притежава. Практикувайте любовта, братя мои, защото тя е велика в очите на Бога; тя ви повдига към Него; тя ви прави подобни на Него, защото Бог никога не се уморява да ви твори добро.
Ето я, следователно, накратко, жизнената същност на вашата религия, която със сигурност е религия на Любовта, но преди всичко религия на самоотдаването.
В името на Отца и на Сина и на Светия Дух †. Амин.
Твой Господ и твой Бог
Източник: ➥ SrBeghe.blog