четвъртък, 7 юни 2012 г.
Великденски Корпус Христус.
Небесният Отец говори след Светата Тридентска Жертвена Мися според Пий V в домашен параклис в Дома на Славата в Мелатц чрез Неговото инструмент и дъщеря Ан.
Во името на Отца, Синът и Светия Дух Амин. Небесният Отец ще говори днес, в този празник, в домашния параклис тук в Мелатц. Тълпи ангели са се появили във девет хора. Те бяха тука да утешат Иисуса, защото Небесният Отец не искаше да го остави без утешение на този ден. Той му подари прекрасен ден пълен с слава в този дом на славата, в дома на Отца. Блажената Майка беше облечена празненствено със славна риза. Нейната корона бе украсена с много скъпоценни камъни, също и розарят. Ангелите пееха Глорията и Агнус Дей през Светата Жертвена Мися. Много светии бяха видени, които могатше да се радват на този празник. Цялът олтар бе поточен в злато и сребро.
Пътят на Кръста беше осветен отново и отново - не само Пътят на страданията, но и на радостта. Петнадесетата станция, възкресението, бе покрита с бляскава светлина, като че ли Иисус е току-що възкръснал от мъртвите. Той носише снежнобяла празненствена риза. Блажената Майка, пълена със радост, защото беше преодоляла всяка болка, се обърна с любов и благодарност към Сина Си, който бе оцелял от всичко. И Блажената Майка в коридора също беше облечена в бяла риза. Тя държаше бял розарий в ръката си. Нейната корона беше преплетена с много диаманти. Всичко бликаше около нея.
Небесният Отец ще говори днес: Аз, Небесният Отец, говоря сега в този момент, в този велик празник ден, чрез Моето доброволно, послушно и смирено инструмент и дъщеря Ан, която е цялостно във моята воля и повтаря само думите, които идват от Мене.
Моя възлюбена дъщерьо, аз ти показах днес празника на Сина Ми. Да, за тези, които вярват и за тези, които са присъствали на Тридентска Мися за Жертвите на Пий V, те могат да се радват на този ден. Ти можеш да благодариш в Дома на Славата, защото това е мястото, където тази велика празник, празникот Корпус Христус, беше отбелязан.
Но, Мои възлюбени деца, днес беше ден на тъга, а не на празнуване за Мойте синове. Той плачеше и сълзи текоха по лицето му. Трябваше да чувства толкова много скръб и болка днес в този славен ден. Кой беше носен из улиците днес? Не той! Един парченце хляб. Нищо повече не бе включено в монстранциите на модернизма. Вярващите също не се поклъняваха. И аз съм благодарна, че никой не се поклоняваше пред едно парченце хляб. Мой син не позволи да бъде преобразуван в ръцете на тези модернистични свещеници. Той не беше присътствен при тези олтари, които беха построени в Негова честь. Той беше подложен на посмех. Беше изсмиян пред тези олтари. Аз, Невъзможният Отец, трябваше да утешавам Го, че от този празник не остана нищо освен посмех и ругатня. Това му бе дадено в обилен размер. Свещениците, които спряха при тези олтари, изобщо не вярваха в Него във Троицата. Те не Го почитаха изобщо. Те Му предложиха едно представление днес, на този велик ден на празника Тялото и Кръвта Христови.
Да, Моите възлюбени, това е остатъкът от тази църква: Посмех и ругатни. Бодлите от терновен венец беха забити още по-дълбо във главата на Мойте синове. Той почувства палките отново. На него бе дадено богохуление. Днес не беше радостен ден за Него. Беше ден на тъга. Небето е пълно с скръб. Ангелите плачат за Него. А вярващите? Вярват ли те в свещениците, които им предлагат това представление? Все още вярват, когато пробоядваш едно парченце хляб и го носиш из улиците? Може да се вярва във святотата на святото тогава? И дали Главният Пастир вмеша, където Мой син беше толкова посмиван? Да ли се вмеши по какъвто и да е начин и забрани тези свещеници? Има ли днес някаква намеса, когато в всички места на модернизма това парченце хляб се носи из улиците без да се вярва, че трябва да съдържа Мой син с Бога и човечеството? Не! Остава хляб. Моите свещеници са апостатски свещеници, които отпаднаха от вярата. И моите главни пастири също отпаднаха от вярата, а дори и мойят главен пастир не поставя добър пример. Той има много на себе си и може да се изкупи за много. Все още очаквам сърцето му, което е толкова упорно и твърдоглаво. Свободните зидари все още го обграждат. Той измамва вярващите. Продължава да ги заблуждава и им предлага представление чрез примера си за причастието. Мой син не ще бъде преобразуван в ръцете му нито. Не може, защото този тежък грях не се покая и не се отменява; напротив, става все по-злобен.
Сатаната яростно се бунтува във Ватикана. Сатаната кръжи около моя върховен пастир, назначен от мен. Той е рад, че успял да достигне до върха. Желанието му беше да омагьосва този върховен пастир с лукави погледи и хитър и предателски игри. И той не разбра нищо. Премина през всичко, което от него се искаше, и днес все още не чувства нищо от моята истина и не ме проповядва по никакъв начин. На всички места позволява на Мене да бъда подиграван, а свещениците, които му представят най-лошото зрелище, той не спира.
И може ли Моето дете да се радва в този ден? "Не," казва моето дете. "Скъп бащо, това стана най-тежкия ден на тъга за Мене. За всичко, за което умрах и всичко, което исках да изкупя, но колкото хора, дори мой върховен пастир, са отхвърлили тези благодати. Те не ги приемат; напротив, продължават да ме презират и подиграват най-тежък начин. И всичките, които обичам, всички свещеници до Моя Върховен Пастир. Страдам всичко това в моята малка пратеница Анна." Там Мой Син с Неговия Отец, със скъпата Майка Божия и Светия Дух страда от всяко ругване, презряне и тежко страдание на този велик ден, денят на тъгата.
Моята пратеница не може да се радва за този ден. Тя също може само да го види като ден на тъга. Как можем да смееш и радувам в живота си в този ден, когато Мой Син Иисус Христос страда най-тежката болка в нея?
Моето малко дете, грижи се за себе си. Те ще продължат да те подиграват. Но днес ти беше позволено да приемеш млад свещеник, който е на пътя към святостта. Ти беше дозволено да изпиташ, че не всички свещеници презират Моя Син и Го поставят до Него, но все още има свещеници, които Гo обичат, които от любов към Него правят всичко, дават всичко, даже се самите. Ти беше дозволено да изпиташ това. Могах да ти дам този подарък днес, за да не страдаш над мера като човек, защото твоята душа е скърбяща и плачеща и тъгува.
Но аз те обичам, моето малко дете, защото страдаш днес с Моя Син. Ти, моята мала стадо, страдаш от всичко. Може ли да очакваш тогава, че ще ти взема страданието от тебе на този ден, когато Моят Син страда най-голямата скръб? Не искаше ли да страдаш там? Опитваше ли се да бъдеш весел? Ней! Трябва да страдаш през всичко това. И благодарно прие и носи. Да, имаше тежко време. Знам за твоето страдание в сърцето ти. Знам какво изглежда твоето сърце. Мога да видя до най-дълбоките дълбини на душата ти, но аз съм добър баща, зная какво правя. Зная, че искам да продължа да те водя по този път към светост, и това включва страданието от кръста. Там има спасение! Страданието и радостта принадлежат заедно. Но в момента не мога да ти дава тези удоволствия. Знаеш, че Новата Свещеническа служба трябва да се претрпи наново в сърцето ти чрез Моя Син Иисус Христос, защото знаешь за многоте свещенослужители, които Го презират толкова много, които Се ругаят на Него, които са отстранили своите свещенически дрехи преди дълъг период време, които не вярват във Него изобщо, които не Г обичат, които не Го хвалят, но пеят ругателни песни за Него. Сега Той трябва да минава през този кръстопът в теб, моето малко дете.
И други, които искат да преживеят тази световна мисия, също ще почувстват тъгата. Те ще бъдат готови да жертвуват за тази световна мисия, защото Новата Свещеническа служба съдържа много страдание. Докато се претърпи, ще минува някое време. Но, малко дете, скоро ще почувстваш, че влачиш множество души в това страдание, които също искат да страдаят за свещенослужителската мисия, които са готови да жертвуват за най-голямата мисия в света, за Моя Син, за Новата Църква, за Новата Свещеническа служба. Те са пълноценни съзнателни за своята задача, както и ти, моето малко дете, и ще носят с теб и няма да се бунтуват и не ще си жалят от страданието си, а ще го носят доброволно с теб. Знаят за твоето страдание и не искат тебе сам да носиш това за целия свят.
Благодаря ви на всички днес на този специален ден на Телото Христово, че сте страдали с мен и сте били готови да подкрепите моите обичани последователи, моята елита, и не отхвърлянето на страданието, но не оставянето на Моя Син Иисус Христос сам в Неговото страдание. Ней! Вие Го съпровождате, видите Неговото страдание и не Го презирате. Напротив, най-голямо утешение Му давате днес. Благодаря за вашата сострадателност! Благодаря за цялата любов, която Му давате!
Благодаря ти, Моето малко дете, особено за всички страдания, които си носило досега с подкрепата на твоята мала стадо, денем и нощем. Почти 8 седмици си страдаш толкова тежко. Запомни, че твойят Небесен Отец знае всичко, и че ще отнеме страданието ти, ако свещениците позволят това. Това е поради страданията, които свещениците налагат върху Синът Ми. Твоето страдание е направено към това. Знаеш как Иисус трябва да издръжва всичко в твоето сърце и не се бунтува, а ти искаш да бъдеш там за Него като утеха. Ти си Му обещала и ще изпълниш обещанието си. Ще преминеш през най-тежкото страдание и няма да се бунтуваш. Човешки гледано, би ти било унищожено. Но твойят Небесен Отец те държи в ръцете Си, защото те обича неизречено и също тебе, който искаш да следваш този път до края си.
Обичам ви всички и ви благославям и ви изпращам на тази световна мисия. Един ден ще бъдете най-счастливите и благодарни хора на земята, които съм избрал. Винаги си спомняйте: Благодатта е дар! И ако сте готови да следвате този път, това е благодат, благодат над благодат и любов над любов и вярност над вярност! Будете благодарни, мои скъпи деца, така казва Небесната Майка. Тя ходи по този път с вас и не ви пуска от погледа си нито за момент, защото ви обича, като ваши деца на Мария, неизречено.
Тройният Бог сега ви благославява, заедно със всички ангели и светии, с цялото небесно воинство, във името на Отца и Сина и Святого Духа. Амин. Вие сте обичани и това е най-голямото! Будете благодарни и продължавайте да ходите по този път към святостта в целия му обем! Не се отказвайте от смелостта да продължите и издръжливостта до края! Амин.