Таз сутрин Ангелът дойде и ме отведе в Чистилището, за да посетя Светите души. В тази част на Чистилището имаше много мъже. Един от тях, с много забележителен вид и облечен в костюм, излезе напред, за да ме поздрави. Не изглеждаше стар. Не знаех кой е той, и той не разкри името си.
Той каза: „Знаеш ли, че направих всичко възможно за сина си, докато бях на земята? Купувах му неща. Правех всичко за него. Оставях нещата, които съм му купил, в стаята му, надявайки се да ги използва и да се промени. Той никога не го оценяваше, никога не ми благодаряваше и аз никога не видях никаква промяна.“
Казах на мъжа: „Материалните неща не са важни. Може би това, което трябваше да го научиш, е било за Вярата, за религията. Това щеше да му бъде по-полезно.“
Той оплака и каза: „Знаеш ли, аз съм бащата на момчето, и тъй като винаги му купувах неща и му давах всичко, сега трябва да страдам. Трябваше да говоря с него за Вярата и да се моля за него в тишина. Вместо това се опитах да го променя с материални неща. Сега ми е показано, че не е трябвало да правя това. Трябваше да предам всичко това на Бога, да се моля за сина си и да го уча на това, което наистина ще му помогне. Но не го направих, и сега, заради всичко онова, което толкова усилено се опитвах да постигна, трябва да страдам за него.“
Източник: ➥ valentina-sydneyseer.com.au